Pages

Friday, 7 April 2017

Книжно Ревю: Човек на име Уве



Хей хей :)

Отне ми завидно време да се взема в ръце и да дам шанс на така популярния и обичан Фредрик Бакман. Най-накрая ще спра да кимам мълчаливо и уж разбиращо, когато някой говори за автора и творчеството му. И най-вече ще спра да получавам невярващи погледи или коментари - "е как така пък не си чела нищо от него". Защо не прочетох по-рано нещо от Бакман ли? Ами защото аз подхождам малко свенливо и критично към книги, които получават чак толкова много слава и популярност. Често даже ми се струва странно как, аджеба, една книга може да се хареса на толкова широк кръг хора.

Падна голяма чуденка откъде точно да започна, но в края на краищата се спрях на "Човек на име Уве", защото, ако не се лъжа, това е първото му произведение. Започнах я без никакви очаквания или предразсъдъци. Честна скаутска! Бях прочела много позитивни мнения и си мислех, че ще е едно приятно четиво за обикновения човек и неговите терзания, така да се каже.

Историята проследява живота на Уве от малко момче до поостарял дядо. Получаваме изключително много информация за израстването му като личност и трудностите, с които се е сблъсквал. А те хич не са малко! Всяка обаче издялква някаква част от характера му и го превръща в това, което е в настоящето. Тук ми се иска да кажа нещо хубаво за цялата натрупана мъдрост и житейски уроци, които Уве е преобърнал в нещо красиво и полезно за себе си. Може, но аз не успях да го усетя. Станах свидетел на промяната в него, но така и не си съвпаднахме на емоционално ниво.

Аз съм малко странна в този аспект, но наистина имам нужда, когато чета една книга, да мога да се свържа с героите. Не си мислете, че задължително трябва да ги харесвам или да им се възхищавам. Напротив! Те може да са най-големите злодеи, но стига да успеем някакси да се докоснем взаимно, то аз ще ги ценя и като персонаж, и като история. Уве е такова голямо мърморещо и каращо се мрънкало, че няма накъде. Оправдавам донякъде този развой, но аз все си мисля, че имаме някакъв дълг към себе си да се опитваме да го караме по-ведро. Все пак, в края на деня цялата тази негативност на твоите плещи пада. Защо сами бихме си я докарвали?

Много съм раздвоена относно генералното ми впечатление за книгата. Посланието на Бакман, че трябва да се поставяме на мястото на другия и да приемаме хората такива, каквито са, е много хубаво и заставам твърдо зад нея. Но дотам. Чисто логично ми харесва. Идва въпросът обаче - четенето на художествена литература не е ли чисто емоционално? Или може би е смес? Вие какво мислите?

Име: Човек на име Уве
Автор: Фредрик Бакман
Жанр: модерна художествена литература
Издателство: Сиела
Цена: 14 лв
Купете тук

Усмивки и панди,
Криси

2 comments:

  1. Публикацията ми хареса и определено личи цялостната ти позиция. Браво!
    Относно въпроса ти... Мисля, че художествената литература се състои главно от три компонента- заинтригуващ сюжет, мислещ читател и чувство. Липсва ли едното, то нещо се губи. Ако не си изпитала емоция, то книгата просто е преходна. Така е по-лесно да се приеме. :)

    ReplyDelete
  2. Здравей!
    Много добре обяснявяш нещата и затова ти се възхищавам😃.
    Ще си купя книгата! 💙

    ReplyDelete