Pages

Friday, 28 April 2017

Книжен 24 часов маратон "Дюи"


Хей хей :)

От много време не сме се виждали, защото сесията пристигна с гръм и трясък и просто обхваща цялото ми съществуване! Биологията хич не е шега за учене. Няма да ви разправям само по фармацевтика колко лекарства имах да запомня наизуст, а пък болестите по неврология ... Абе, забавна работа :D

Тъй като обаче ми се иска да си поразчупя малко ежедневието, защото от учене скоро ще ми дойде до гуша, събрах кураж и реших да се включа в един супер як и бърз книжен маратон или четатон, както аз обичам да ги наричам.

Dewey's 24h Readathon е четатон, който е с дължина 24 часа и започва в 13 часа на 29 април за мен в Шотландия. В България започва в 15. Приключва на следващия ден 30 април в същото време, в което сте започнали. Идеята е супер вълнуваща и това ще ми е първото включване в този маратон!

За този маратон принципно се избират кратки книги или графични романи (комикси), защото не разполагаш с много време да четеш обемисти книги. Затова и моят TBR (to be read) е пълен само със супер кратички неща.

Не знам дали съм го споменавала, но аз съм ОГРОМЕН фен на графични романи. Обожавам да имам визуални ефекти, когато чета нещо. Един от най-големите ми фаворити  в този жанр е Giant days - комикс, който разказва за живота на 3 момичета, които тепърва започват да учат в университет и да живеят сами. Супер забавен, свеж, реалистичен и хумористичен комикс. Определено го препоръчвам, ако си търсите нещо леко и бързо, което да ви разсмее и усмихне.
Може да го прочетете тук

 


Следващото нещо, което съм си набелязала е една много кратичка книжка, която изглежда супер сладурска. И как да не с такова заглавие - Къщата на улица Манго. В нея се разказва за Есперанса, която е бедно мексикано-американско момиче, живеещо в мизерен квартал в Чикаго. Идеята на авторката е била да ни представи какво е да израснеш на подобно място и какво е да се чувстваш сякаш си никой.


На последно място, но не и по важност, е стихосбирката на Рупи Каур - Milk and Honey. Рупи, започнала като поет в инстаграм, набира популярност страшно бързо с дебютната си стихосбирка, която е дълбоко феминистична и болезнена. Четох я лятото и тогава не бях особено очарована от нея, но може би лежерния летен сезон не е за такива четива, така че искам сега да й дам още един шанс. Това, което тогава ми направи силно впечатление, бяха остротата на думите й и липсата на цензура. Не, че в литературата трябва да има цензура, просто според мен някои от поемите щяха да имат повече ефект, ако бяха по-елегантно загатнати.


Не знам колко от книгите ще завърша, имайки се предвид, че ме чакат лекции по молекулярна биология, но се надявам поне една да мога да прочета. Другата седмица ще направя видео в канала си в YouTube за какво съм успяла да прочета и впечатленията ми.

Вие мислите ли да се включите?

Усмивки и панди,
Криси

Friday, 7 April 2017

Книжно Ревю: Човек на име Уве



Хей хей :)

Отне ми завидно време да се взема в ръце и да дам шанс на така популярния и обичан Фредрик Бакман. Най-накрая ще спра да кимам мълчаливо и уж разбиращо, когато някой говори за автора и творчеството му. И най-вече ще спра да получавам невярващи погледи или коментари - "е как така пък не си чела нищо от него". Защо не прочетох по-рано нещо от Бакман ли? Ами защото аз подхождам малко свенливо и критично към книги, които получават чак толкова много слава и популярност. Често даже ми се струва странно как, аджеба, една книга може да се хареса на толкова широк кръг хора.

Падна голяма чуденка откъде точно да започна, но в края на краищата се спрях на "Човек на име Уве", защото, ако не се лъжа, това е първото му произведение. Започнах я без никакви очаквания или предразсъдъци. Честна скаутска! Бях прочела много позитивни мнения и си мислех, че ще е едно приятно четиво за обикновения човек и неговите терзания, така да се каже.

Историята проследява живота на Уве от малко момче до поостарял дядо. Получаваме изключително много информация за израстването му като личност и трудностите, с които се е сблъсквал. А те хич не са малко! Всяка обаче издялква някаква част от характера му и го превръща в това, което е в настоящето. Тук ми се иска да кажа нещо хубаво за цялата натрупана мъдрост и житейски уроци, които Уве е преобърнал в нещо красиво и полезно за себе си. Може, но аз не успях да го усетя. Станах свидетел на промяната в него, но така и не си съвпаднахме на емоционално ниво.

Аз съм малко странна в този аспект, но наистина имам нужда, когато чета една книга, да мога да се свържа с героите. Не си мислете, че задължително трябва да ги харесвам или да им се възхищавам. Напротив! Те може да са най-големите злодеи, но стига да успеем някакси да се докоснем взаимно, то аз ще ги ценя и като персонаж, и като история. Уве е такова голямо мърморещо и каращо се мрънкало, че няма накъде. Оправдавам донякъде този развой, но аз все си мисля, че имаме някакъв дълг към себе си да се опитваме да го караме по-ведро. Все пак, в края на деня цялата тази негативност на твоите плещи пада. Защо сами бихме си я докарвали?

Много съм раздвоена относно генералното ми впечатление за книгата. Посланието на Бакман, че трябва да се поставяме на мястото на другия и да приемаме хората такива, каквито са, е много хубаво и заставам твърдо зад нея. Но дотам. Чисто логично ми харесва. Идва въпросът обаче - четенето на художествена литература не е ли чисто емоционално? Или може би е смес? Вие какво мислите?

Име: Човек на име Уве
Автор: Фредрик Бакман
Жанр: модерна художествена литература
Издателство: Сиела
Цена: 14 лв
Купете тук

Усмивки и панди,
Криси

Tuesday, 4 April 2017

Прочетени книги м.Март


Хей хей :)

Не мога да повярвам колко бързо се изниза март месец, а мен април и май месец ме чака сесия. Стискайте ми само палци времето да е хубаво, за да мога да излизам да уча навън. Само при мен ли е така? Имам нужда от слънцето, за да съм продуктивна, иначе просто си зяпам през прозореца и нищо не върша, когато е сиво, мрачно и дъждовно.

Днес обаче съм тук, за да ви разкажа за книжните си открития през изминалия месец, които смятам, че бяха доста сполучливи! Вие какво прочетохте през март? Много ще се радвам да ми оставите коментари отдолу.

Sweet tooth, Jeff Lemire - Прочетете

Аз съм огромен фен на комиксите и винаги си търся някой нов да пробвам. "Sweet tooth", за съжаление, не беше от най-сполучливите и подходящи за мен. Историята беше изключително мрачна и депресираща. Разказва за едно апокалиптично бъдеще, където нещо поразява човечеството и всички деца, които се раждат са мутанти - комбинация от човек и някакво животно. Самата концепция е интригуваща, но на мен изпълнението някакси не ми допадна. Харесвам по-позитивни комикси с доста по-контрастни и цветни рисунки.


Дюи, Вики Майрън - Купете

След това прочетох една от най-трогателните истории, които съм чела досега, а именно "Дюи". Тази малка пухкава топка определено успя да ме грабне и да ме накара да я заобичам. Определено има нещо изключително необикновено в характера на това коте и може би е попаднало съвсем на точното място в точното време, за да донесе усмивки на толкова много изстрадали хора. Една чудесна сгряваща душата и връщаща вярата биография за един пухкав приятел, едно малко градче и една прекрасна библиотека.


Аз съм знаменитост, Кейти Бърчъл - Купете

"Аз съм знаменитост" се оказа глътката свеж въздух, от която имах нужда точно в онзи момент. Изключително забавна, саркастична и готина история за едно чудато момиче, чийто баща решава да се ожени не за кой да е, а хипер известна английска актриса. Книжката е пълна с тонове комични ситуации и изцепки, които няма как да не ви усмихнат и засмеят. Идеалното лежерно отпускащо четиво.


Big mushy happy lump, Sarah Andersen - Купете

Както казах, слабото ми място са комикси, а пък когато са толкова забавни и реалистични, то просто няма как да ги подмина. "Big mushy happy lump" е вторият сборник на Sarah Andersen и е просто епичен! Толкова много съм се смяла, на моменти даже със сълзи. Определено не мисля, че мога да ви опиша колко реалистично поставя определени проблеми и кризи. Толкова, че може да се уловите да си казвате - "дааа, това съм точно АЗ"! Препоръчвам с всичките си крайници! Не е за изпускане.


This side of home, Renee Watson - Купете

Последната книга, която прочетох, определено беше черешката на тортата! Отдавна не бях попадала на история и герои, които да заобичам толкова много! Ники и Мая са сестри близначки, които живеят в Портланд, Америка. Кварталът, в който живеят, както и училището, което посещават, са предимно афро-американски. Последните 2-3 години обаче все повече бели хора се местят в квартала, а някои даже започват бизнеси. Мая усеща сякаш културното й наследство започва да се претопява в този нов свят, а тя определено не иска това да се случи. Това е книга за ценността на различните култури и човешки раси. За това колко е важно да пазиш традициите и обичаите си, но в същото време да уважаваш и чуждите. За това, че всички сме равни и никой не е по-равен от друг. Горещо препоръчвам!


Надявам се публикацията да ви е била интересна и някоя от книгите да ви е заинтригувала. Ще се радвам да ми споделите дали ви харесва добавката "За хора, които харесват". Мисля, че така е доста по-ориентиращо за какво става въпрос в дадена книга.

Усмивки и панди,
Криси