Pages

Wednesday, 29 March 2017

Филмово ревю: Пасажери


Хей хей :)

От много време ми се искаше да започна да пиша понякога за филми и сериали тук, но някакси имах вътрешната спирачка, че това е място за книги основно, а не за всякакви странични неща. За себе си обаче, определено не го чувствам така! Идеята, с която започнах да водя този блог, беше да ви споделям всякакви неща, свързани с изкуство, които са ме вдъхновили, усмихнали или научили на нещо! Не знам защо се отклоних от първоначалната си цел, може някакъв личен натиск да съм си поставила или очаквания, но за в бъдеще можете да очаквате много по-широкиобхватни публикации. Дано ви допаднат.

А сега по същество!

Откакто гледах трейлъра на този преди година сигурно вече, много исках да го гледам. За съжаление, когато излезна, аз бях в сесия, трябваше много сериозно да уча за изпити и просто нямаше къде да вмъкна ходене и до киното. Дълго съжалявах, че не съм успяла, защото чух фантастични неща за филма в последствие. Снощи обаче, най-после, имах възможността да го изгледам и съвсем честно мога да заявя, че се влюбих. Не, наистина не преувеличавам. Страшно много ми хареса!

Така, сега ще ви споделя нещо, но не ме бийте, моля хаха! Принципно не съм особено голям фен на Дженифър. Има нещо в самото й излъчване, което просто на мен не ми допада, и ми е трудно да я възприемам насериозно като актриса. В този филм обаче успя да разчупи и разпердушини всичките ми предразсъдъци, които имах към нея, че даже и да ме накара мъничко да я харесам. Относно Крис Прат, не помня къде съм го гледала преди, но е голям симпатяга (с много хубаво дупе хехе).

Концепцията на филма - космическа одисея с цел заселване на друга планета - ужасно много ми харесва! Аз си падам доста по такъв тип футуристични сценарии, където човечеството отрязва корените си и тръгва да изследва "голямото неизвестно". Още повече ме впечатли всъщност, че филмът не е поредното епично интергалактическо пътуване, с много битки, обрати, проблеми и така нататък. Напротив! Той е по-скоро пътешествие към дълбините на човешката душа и мозък (знае ли, човек, може и едно и също да се окажат някой ден) и как, аджеба, се справяш като ти троснат новината, че си се събудил 90 години по-рано и най-вероятно ще си умреш на въпросния кораб преди дори да зърнеш в безкрая новия си дом. Говори ми за греда!

Филмът минава донякъде за комерсиален, но въпреки това успява да постави някои малко по-сериозни въпроси, които стават все по-уместни за епохата, в която живеем. Като цяло, обхватът е повече върху вътрешния свят на героите и колективното съзнание на човечеството от гледна точка на докъде трябва да ни стига хоризонтът.

Определено препоръчвам с две ръце, ако си падате по научно-фантастични филми с правилно премерена доза за размисъл. Заслужава си да видите как двама човека правят фантастичен филм. Звучи недостатъчна актьорска бройка може би? Идеалната пък според мен. На този филм му отива.

Усмивки и панди,
Криси

No comments:

Post a Comment