Pages

Tuesday, 21 March 2017

Книжно ревю: Диаманти в боклука


Хей :)

Ако трябва да бъда напълно честна, сборници с разкази определено не са книгите, към които посягам особено често, защото в по-голямата част от случаите съм оставала много разочарована. Не знам дали в мен е проблемът и просто не съм успяла да видя това, което авторът е искал да покаже с тези разкази, или те просто наистина са си били загуба на време. Дано да е първото.

"Диаманти в боклука" си я купих преди повече от 2 години и съм я препрочитила поне пет пъти досега, защото докосва душата ми изключително дълбоко и ми помага да видя света, който авторът е искал да ми представи. Толкова ми харесват някои от разказите, че дори съм чела част от тях на мои приятели, защото просто ТРЯБВА хората да ги чуят заради посланието, което крият в себе си.

Има нещо изключително очарователно в простотата на разказите. Не бих казала, че блестят с кой знае каква литературна стойност, от гледна точка на литературна критика и анализ, но успяват да постигнат нещо къде-къде по-важно според мен, а именно да докоснат читателя.

Темата на сборника е диамантите, на които можем да попаднем в боклука. Онези онеправдани човешки същества, които тотото на живота е измамило брутално и изневиделица. Онези хора, които много от нас дори са спрели да виждат като хора, а просто като долни отрепки, които не заслужават нищо. А нима не може всеки от нас така да му се завърти съдбата, че да се озове на улицата - бездомен, но не и обезверен. Това е, което ме накара да влюбя безвъзвратно в разказите. Тази великанска вяра, малко в стила на Никола Вапцаров, която макар и дълбоко заглушена, стои на мястото си и напомня за себе си.

Героите в разказите понякога са много ясни, друг път подходът и описанията са малко по-абстрактни, но всеки един носи теглилата на раменете си не като тежест, а като предизвикателство. Като знак, че човекът още го има и ще пребъде. Те не следват сентенцията, ако животът ти даде лимони, направи си лимонада. Те насаждат цяла градина! Толкова е силен човешкият характер. Стига да иска, разбира се. А колко е красив, ах, колко е красив.

Дори и да не сте фенове на разкази, препоръчвам ви да дадете шанс на тези, ако ги намерите по книжарниците. Струват си всяка една сълза, която ще пуснете. Всяка една усмивка. Всяко едно побутване на вярата ви в красотата на човечеството.

Усмивки и панди,
Криси

2 comments:

  1. Няколко пъти заглеждам книгата в книжарницата, но този път определено ще и дам шанс, ревюто ти много ми хареса. Харесва ми, че си вложила цялата си емоция и обичта ти към книгата, за направата на това страхотно ревю!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Ооо много се радвам, че ще дадеш шанс на сборника и се надявам да ти хареса <3

      Delete