Pages

Friday, 3 March 2017

5 причини да прочетете "Мечето Падингтън"

Хей хей! 

Мисля, че съм подхванала някаква мечешка вълна - миналия пост беше за Мечо Пух, а този ще е за неговия роднина Падингтън, който по нищо не му отстъпва! Убедена съм, че сте чували за това чудато малко мече, което гордо и уверено носи есенен шлифер, ярко червена шапка и сериозно куфарче. Голяма скица е! Ако пък случайно не сте се срещали досега, благородно ви завиждам, че тепърва ще се запознавате.

Без повече приказки обаче, нека да започваме по същество!

Причина 1:

Майкъл Бонд получава вдъхновение да създаде и напише историите за Падингтън след като една Бъдни вечер през 1956 купува от детски магазин едно изоставено плюшено мече, което изглежда никой не е искал да купи за подарък на децата си. Поне на мен, това ми звучи толкова сладко и миличко! Почти сякаш е дал дом и любов на едно малко сираче, разказвайки историята му на толкова много деца и възрастни, които от своя страна го даряват пък с още повече любов!

п.п. А чудили ли сте защо точно Падингтън? Майкъл избира името просто защото по това време живее с жена си много близо до Лондонската гара "Падингтън".

Причина 2:

Така, напълно разбирам, че на много от вас това може да се стори странно, че дори и абсурдно, но замислете се колко сладко е всъщност! Любимата храна на нашия пухкав приятел е мармалад и почти винаги може да бъде хванат да носи мармаладени сандвичи под шапката си. Все пак, както казва той, никога не знае човек къде ще попадне и какво ще му се случи. Трябва да си винаги подготвен!


Причина 3: 

Ако харесвате Мечо Пух, то определено ще харесате и Падингтън. Даже смея да твърдя, че ще се влюбите повече в него, защото е такова прекрасно, сладко, услужливо и мило мече. Находчивостта и детското му любопитство са толкова чисти и завладяващи, че няма как да не ви зарази докато четете! Гарантирам ви, че почти през цялото време ще сте с усмивка на лицето.

Причина 4:

Тук искам да си позволя да вникна малко по-надълбоко в самата история и нейния замисъл, защото смятам, че е изключително релевантно за нашето съвремие. Говоря именно за темата за емиграцията и чужденците. Идвайки от далечно Перу и бивайки, ами, мечка (!), Падингтън съвсем леко и внимателно, почти без да забележим, ни учи, че няма значение откъде идваш, каква е кожата ти или националността ти. Стига да носиш усмивка и да имаш добро сърце, то тогава си добре дошъл навсякъде. Нима приемствеността не е важна за всички ни?

Причина 5:

Като за финал, искам да ви споделя, че това не е просто книжка за едно мече. Падингтън преживява толкова много приключение, сблъсква се с толкова много перипетии и изпада в такива комични ситуации, че съм се смяла със сълзи! Ако си търсите нещо да ви разведри и усмихне, то дайте шанс на този сладур!


Тук може да си свалите първата книга от поредицата, за да пробвате дали ще ви хареса!

Усмивки и панди,
Криси

No comments:

Post a Comment