Pages

Wednesday, 29 March 2017

Филмово ревю: Пасажери


Хей хей :)

От много време ми се искаше да започна да пиша понякога за филми и сериали тук, но някакси имах вътрешната спирачка, че това е място за книги основно, а не за всякакви странични неща. За себе си обаче, определено не го чувствам така! Идеята, с която започнах да водя този блог, беше да ви споделям всякакви неща, свързани с изкуство, които са ме вдъхновили, усмихнали или научили на нещо! Не знам защо се отклоних от първоначалната си цел, може някакъв личен натиск да съм си поставила или очаквания, но за в бъдеще можете да очаквате много по-широкиобхватни публикации. Дано ви допаднат.

А сега по същество!

Откакто гледах трейлъра на този преди година сигурно вече, много исках да го гледам. За съжаление, когато излезна, аз бях в сесия, трябваше много сериозно да уча за изпити и просто нямаше къде да вмъкна ходене и до киното. Дълго съжалявах, че не съм успяла, защото чух фантастични неща за филма в последствие. Снощи обаче, най-после, имах възможността да го изгледам и съвсем честно мога да заявя, че се влюбих. Не, наистина не преувеличавам. Страшно много ми хареса!

Така, сега ще ви споделя нещо, но не ме бийте, моля хаха! Принципно не съм особено голям фен на Дженифър. Има нещо в самото й излъчване, което просто на мен не ми допада, и ми е трудно да я възприемам насериозно като актриса. В този филм обаче успя да разчупи и разпердушини всичките ми предразсъдъци, които имах към нея, че даже и да ме накара мъничко да я харесам. Относно Крис Прат, не помня къде съм го гледала преди, но е голям симпатяга (с много хубаво дупе хехе).

Концепцията на филма - космическа одисея с цел заселване на друга планета - ужасно много ми харесва! Аз си падам доста по такъв тип футуристични сценарии, където човечеството отрязва корените си и тръгва да изследва "голямото неизвестно". Още повече ме впечатли всъщност, че филмът не е поредното епично интергалактическо пътуване, с много битки, обрати, проблеми и така нататък. Напротив! Той е по-скоро пътешествие към дълбините на човешката душа и мозък (знае ли, човек, може и едно и също да се окажат някой ден) и как, аджеба, се справяш като ти троснат новината, че си се събудил 90 години по-рано и най-вероятно ще си умреш на въпросния кораб преди дори да зърнеш в безкрая новия си дом. Говори ми за греда!

Филмът минава донякъде за комерсиален, но въпреки това успява да постави някои малко по-сериозни въпроси, които стават все по-уместни за епохата, в която живеем. Като цяло, обхватът е повече върху вътрешния свят на героите и колективното съзнание на човечеството от гледна точка на докъде трябва да ни стига хоризонтът.

Определено препоръчвам с две ръце, ако си падате по научно-фантастични филми с правилно премерена доза за размисъл. Заслужава си да видите как двама човека правят фантастичен филм. Звучи недостатъчна актьорска бройка може би? Идеалната пък според мен. На този филм му отива.

Усмивки и панди,
Криси

Sunday, 26 March 2017

Книжно Ревю: Adulthood is a myth


Хей хей :)

Иска ми се да напиша нещо много убедително и впечатляващо, което да ви отвее направо и да разберете колко готина е тази книжка с мини комикси, но когато нещо наистина много ми харесва, трудно намирам правилните думички, за да си предам емоциите успешно. Да пробваме обаче!

Adulthood is a myth е сборник с мини комикси, които имат за цел да опишат трудностите на това да си възрастен (или поне да се опитваш да си :D) и комичните ситуации, които съпътстват още по-комичните и трагични опити. Самата авторка все още ежедневно се бори и опитва да свикне с идеята, че чисто по години е вече възрастна, но пък ни най-малко не се чувства така. Говори ми!

Изключително много се изненадах колко пъти видях себе си в ситуациите, които Сара описва, и разбира се, се смях с глас. Ох, а смях ли беше! Толкова се хилих и усмихвах, че направо ме заболяха мускулите около устата. Така знаеш, че една книга е успяла да си свърши добре работата, забавлявайки те и носейки ти много позитивни емоции.


Комиксчетата са изключително кратки, по няколко картинки само, но са толкова уместни и на място! Определено голяма част от повдигнатите въпроси и кризи в тях са неща, които наистина ти се случват, когато започнеш да порастваш и особено, когато заживееш сам за първи път.

Отдавна не бях чела толкова свежа, позитивна и забавна книжка. Именно затова я препоръчвам не просто с две ръце, а и с два крака. Абе с всичко! Ако мислите, че английският език ще ви затрудни, то имам добра новина за вас. Издателство "Емас" съобщиха, че са започнали работа по нея и съвсем скоро ще можем да я видим и на български!



Усмивки и панди,
Криси

Tuesday, 21 March 2017

Книжно ревю: Диаманти в боклука


Хей :)

Ако трябва да бъда напълно честна, сборници с разкази определено не са книгите, към които посягам особено често, защото в по-голямата част от случаите съм оставала много разочарована. Не знам дали в мен е проблемът и просто не съм успяла да видя това, което авторът е искал да покаже с тези разкази, или те просто наистина са си били загуба на време. Дано да е първото.

"Диаманти в боклука" си я купих преди повече от 2 години и съм я препрочитила поне пет пъти досега, защото докосва душата ми изключително дълбоко и ми помага да видя света, който авторът е искал да ми представи. Толкова ми харесват някои от разказите, че дори съм чела част от тях на мои приятели, защото просто ТРЯБВА хората да ги чуят заради посланието, което крият в себе си.

Има нещо изключително очарователно в простотата на разказите. Не бих казала, че блестят с кой знае каква литературна стойност, от гледна точка на литературна критика и анализ, но успяват да постигнат нещо къде-къде по-важно според мен, а именно да докоснат читателя.

Темата на сборника е диамантите, на които можем да попаднем в боклука. Онези онеправдани човешки същества, които тотото на живота е измамило брутално и изневиделица. Онези хора, които много от нас дори са спрели да виждат като хора, а просто като долни отрепки, които не заслужават нищо. А нима не може всеки от нас така да му се завърти съдбата, че да се озове на улицата - бездомен, но не и обезверен. Това е, което ме накара да влюбя безвъзвратно в разказите. Тази великанска вяра, малко в стила на Никола Вапцаров, която макар и дълбоко заглушена, стои на мястото си и напомня за себе си.

Героите в разказите понякога са много ясни, друг път подходът и описанията са малко по-абстрактни, но всеки един носи теглилата на раменете си не като тежест, а като предизвикателство. Като знак, че човекът още го има и ще пребъде. Те не следват сентенцията, ако животът ти даде лимони, направи си лимонада. Те насаждат цяла градина! Толкова е силен човешкият характер. Стига да иска, разбира се. А колко е красив, ах, колко е красив.

Дори и да не сте фенове на разкази, препоръчвам ви да дадете шанс на тези, ако ги намерите по книжарниците. Струват си всяка една сълза, която ще пуснете. Всяка една усмивка. Всяко едно побутване на вярата ви в красотата на човечеството.

Усмивки и панди,
Криси

Monday, 6 March 2017

I Love Spring Book Tag


Хей хей!

Честно казано, вече нямам и капчица търпение да идва пролетта. Чакам с огромен ентусиазъм природата да се завърне към живот, да цъфнат дръвчетата, да грее малко повечко слънце и всички да са някакси с една идея по-позитивни, по-енергични и по-усмихнати!

По случай скорошното идване на пролетта, исках да направя един таг, с който да я приветствам. Искам да тагна ВСИЧКИ! Чакам отгворите ви <3

1. Каква е пролетта, където живееш ти?

Доста по-хубава, отколкото повечето хора очакват. Грее слънце, вали от време на време и се затопля. 

2. Коя книга очакваш с най-голямо нетърпение тази пролет?

Издателство Егмонт би трябвало да издадат "Нивганощ" на Джей Кристоф тази пролет и определно съм доста развълнувана, защото кой не би бил за епично фентъзи? :)


3. Коя корица ти напомня на пролетта?

Хм, това е интересен въпрос. Книжките на Рейнбоу Роуъл всичките са с едни такива ярки, светли цветове и определено носят пролетния разбуждащ се дух!

4. Къде ще четеш през пролетта?

В момента, в който стане достатъчно топло се закотвям на пейка в Ботаническата градина или в парка до университета ми. Обожавам да чета сред природата, носи ми много спокойствие и комфорт. 

5. Намери корица със слънце на нея.

На Джанди Нелсън "Ще ти дам слънцето" е може би най-очеизваждащият пример, но наистина не се сетих за нищо друго. Някой чел ли я е книгата, защото аз още не съм и се чудя дали да я започвам?

6. Какво обичаш да четеш през пролетта?

Мисля, че тогава съм в настроение най-вече за съвременни романи, защото ги намирам леки и приятни. Фентъзито го чувствам повече като за есента или зимата, а романтичните книги за лятото повече като че ли. При вас как е?

7. Намери корица с много цветове по нея

Отново ще е книга, която не съм чела още, но много искам, защото корицата е просто ВЕЛИКОЛЕПНА! Ако някой от вас я е чел, споделете мнение :)
Усмивки и панди,
Криси

Friday, 3 March 2017

5 причини да прочетете "Мечето Падингтън"

Хей хей! 

Мисля, че съм подхванала някаква мечешка вълна - миналия пост беше за Мечо Пух, а този ще е за неговия роднина Падингтън, който по нищо не му отстъпва! Убедена съм, че сте чували за това чудато малко мече, което гордо и уверено носи есенен шлифер, ярко червена шапка и сериозно куфарче. Голяма скица е! Ако пък случайно не сте се срещали досега, благородно ви завиждам, че тепърва ще се запознавате.

Без повече приказки обаче, нека да започваме по същество!

Причина 1:

Майкъл Бонд получава вдъхновение да създаде и напише историите за Падингтън след като една Бъдни вечер през 1956 купува от детски магазин едно изоставено плюшено мече, което изглежда никой не е искал да купи за подарък на децата си. Поне на мен, това ми звучи толкова сладко и миличко! Почти сякаш е дал дом и любов на едно малко сираче, разказвайки историята му на толкова много деца и възрастни, които от своя страна го даряват пък с още повече любов!

п.п. А чудили ли сте защо точно Падингтън? Майкъл избира името просто защото по това време живее с жена си много близо до Лондонската гара "Падингтън".

Причина 2:

Така, напълно разбирам, че на много от вас това може да се стори странно, че дори и абсурдно, но замислете се колко сладко е всъщност! Любимата храна на нашия пухкав приятел е мармалад и почти винаги може да бъде хванат да носи мармаладени сандвичи под шапката си. Все пак, както казва той, никога не знае човек къде ще попадне и какво ще му се случи. Трябва да си винаги подготвен!


Причина 3: 

Ако харесвате Мечо Пух, то определено ще харесате и Падингтън. Даже смея да твърдя, че ще се влюбите повече в него, защото е такова прекрасно, сладко, услужливо и мило мече. Находчивостта и детското му любопитство са толкова чисти и завладяващи, че няма как да не ви зарази докато четете! Гарантирам ви, че почти през цялото време ще сте с усмивка на лицето.

Причина 4:

Тук искам да си позволя да вникна малко по-надълбоко в самата история и нейния замисъл, защото смятам, че е изключително релевантно за нашето съвремие. Говоря именно за темата за емиграцията и чужденците. Идвайки от далечно Перу и бивайки, ами, мечка (!), Падингтън съвсем леко и внимателно, почти без да забележим, ни учи, че няма значение откъде идваш, каква е кожата ти или националността ти. Стига да носиш усмивка и да имаш добро сърце, то тогава си добре дошъл навсякъде. Нима приемствеността не е важна за всички ни?

Причина 5:

Като за финал, искам да ви споделя, че това не е просто книжка за едно мече. Падингтън преживява толкова много приключение, сблъсква се с толкова много перипетии и изпада в такива комични ситуации, че съм се смяла със сълзи! Ако си търсите нещо да ви разведри и усмихне, то дайте шанс на този сладур!


Тук може да си свалите първата книга от поредицата, за да пробвате дали ще ви хареса!

Усмивки и панди,
Криси

Wednesday, 1 March 2017

"Най-доброто мече в цял свят"


- Кой ден сме? - Попита Пух..
- Сега е ДНЕС!! - Отговори Прасчо!
- Любимият ми ден!!! - Каза Пух...

Хей хей,
Помните ли онова пухкаво малко мече, което все някак успява да лепне усмивка на лицето ви? Израснахте ли с лудичкия Тигър, плахия Прасчо, мъдрия Бухал, вманиачения Зайо, сладичкия Ру и мъдрия, макар и не съвсем разбиращ го, Пух? Аз си спомням и до ден днешен как ходих на гости на баба и четях едно много старо копие на приключенията на Мечо Пух, сигурно притежание на моята майка и леля, когато те са били малки. Тогава обожавах да се завръщам в гората и, честно казано, леко завиждах на Кристофър Робин и исках да съм като него хаха. 
Едва по-късно, когато вече пораснала се завърнах към историите, успях да ги оценя за това, което всъщност са те, а именно мънички дози мъдрост и позитивност, заключени между редовете. Ах, размишленията на Пух са просто безценни. А като се замислиш, че А.А.Милн просто е искал да измисли приказки за преди лягане за сина си. Чудесна работа е свършил, как мислите? 
Защо сме се събрали тук всъщност? За да празнуваме, разбира се! Този сборник с 4 разказа, по един за всеки сезон, е издаден по случай 90 рожден ден на нашето любимо мече. Цели 90! Само колко мъдрост трябва да е това! 
Историите са страшно сладурски и са точно в стила на Милн, независимо от факта, че всяка от тях е написана от различен човек. Всички са се справили повече от великолепно. На моменти даже не можех да позная, че не е самият автор. 
Срещаме се с всички герои отново, че даже има и гости. Докато четях, имах усещането, че се срещам със стари приятели и имаме много да наваксваме. Чувствах се вкъщи. 
Илюстрациите са толкова красиви, че от време на време си разлиствам книгата само за да им се порадвам отново. 
Глупаво мое мече, много ти благодаря за това, че те има и ми носиш толкова душевен комфорт и усмивки! С две ръце ви препоръчвам новата книжка по случай рождения му ден, както и оригиналните истории, ако случайно не сте ги чели! 
Усмивки и панди,
Криси
п.п. може да си поръчате книгата от тук