Pages

Friday, 7 April 2017

Книжно Ревю: Човек на име Уве



Хей хей :)

Отне ми завидно време да се взема в ръце и да дам шанс на така популярния и обичан Фредрик Бакман. Най-накрая ще спра да кимам мълчаливо и уж разбиращо, когато някой говори за автора и творчеството му. И най-вече ще спра да получавам невярващи погледи или коментари - "е как така пък не си чела нищо от него". Защо не прочетох по-рано нещо от Бакман ли? Ами защото аз подхождам малко свенливо и критично към книги, които получават чак толкова много слава и популярност. Често даже ми се струва странно как, аджеба, една книга може да се хареса на толкова широк кръг хора.

Падна голяма чуденка откъде точно да започна, но в края на краищата се спрях на "Човек на име Уве", защото, ако не се лъжа, това е първото му произведение. Започнах я без никакви очаквания или предразсъдъци. Честна скаутска! Бях прочела много позитивни мнения и си мислех, че ще е едно приятно четиво за обикновения човек и неговите терзания, така да се каже.

Историята проследява живота на Уве от малко момче до поостарял дядо. Получаваме изключително много информация за израстването му като личност и трудностите, с които се е сблъсквал. А те хич не са малко! Всяка обаче издялква някаква част от характера му и го превръща в това, което е в настоящето. Тук ми се иска да кажа нещо хубаво за цялата натрупана мъдрост и житейски уроци, които Уве е преобърнал в нещо красиво и полезно за себе си. Може, но аз не успях да го усетя. Станах свидетел на промяната в него, но така и не си съвпаднахме на емоционално ниво.

Аз съм малко странна в този аспект, но наистина имам нужда, когато чета една книга, да мога да се свържа с героите. Не си мислете, че задължително трябва да ги харесвам или да им се възхищавам. Напротив! Те може да са най-големите злодеи, но стига да успеем някакси да се докоснем взаимно, то аз ще ги ценя и като персонаж, и като история. Уве е такова голямо мърморещо и каращо се мрънкало, че няма накъде. Оправдавам донякъде този развой, но аз все си мисля, че имаме някакъв дълг към себе си да се опитваме да го караме по-ведро. Все пак, в края на деня цялата тази негативност на твоите плещи пада. Защо сами бихме си я докарвали?

Много съм раздвоена относно генералното ми впечатление за книгата. Посланието на Бакман, че трябва да се поставяме на мястото на другия и да приемаме хората такива, каквито са, е много хубаво и заставам твърдо зад нея. Но дотам. Чисто логично ми харесва. Идва въпросът обаче - четенето на художествена литература не е ли чисто емоционално? Или може би е смес? Вие какво мислите?

Име: Човек на име Уве
Автор: Фредрик Бакман
Жанр: модерна художествена литература
Издателство: Сиела
Цена: 14 лв
Купете тук

Усмивки и панди,
Криси

Tuesday, 4 April 2017

Прочетени книги м.Март


Хей хей :)

Не мога да повярвам колко бързо се изниза март месец, а мен април и май месец ме чака сесия. Стискайте ми само палци времето да е хубаво, за да мога да излизам да уча навън. Само при мен ли е така? Имам нужда от слънцето, за да съм продуктивна, иначе просто си зяпам през прозореца и нищо не върша, когато е сиво, мрачно и дъждовно.

Днес обаче съм тук, за да ви разкажа за книжните си открития през изминалия месец, които смятам, че бяха доста сполучливи! Вие какво прочетохте през март? Много ще се радвам да ми оставите коментари отдолу.

Sweet tooth, Jeff Lemire - Прочетете

Аз съм огромен фен на комиксите и винаги си търся някой нов да пробвам. "Sweet tooth", за съжаление, не беше от най-сполучливите и подходящи за мен. Историята беше изключително мрачна и депресираща. Разказва за едно апокалиптично бъдеще, където нещо поразява човечеството и всички деца, които се раждат са мутанти - комбинация от човек и някакво животно. Самата концепция е интригуваща, но на мен изпълнението някакси не ми допадна. Харесвам по-позитивни комикси с доста по-контрастни и цветни рисунки.


Дюи, Вики Майрън - Купете

След това прочетох една от най-трогателните истории, които съм чела досега, а именно "Дюи". Тази малка пухкава топка определено успя да ме грабне и да ме накара да я заобичам. Определено има нещо изключително необикновено в характера на това коте и може би е попаднало съвсем на точното място в точното време, за да донесе усмивки на толкова много изстрадали хора. Една чудесна сгряваща душата и връщаща вярата биография за един пухкав приятел, едно малко градче и една прекрасна библиотека.


Аз съм знаменитост, Кейти Бърчъл - Купете

"Аз съм знаменитост" се оказа глътката свеж въздух, от която имах нужда точно в онзи момент. Изключително забавна, саркастична и готина история за едно чудато момиче, чийто баща решава да се ожени не за кой да е, а хипер известна английска актриса. Книжката е пълна с тонове комични ситуации и изцепки, които няма как да не ви усмихнат и засмеят. Идеалното лежерно отпускащо четиво.


Big mushy happy lump, Sarah Andersen - Купете

Както казах, слабото ми място са комикси, а пък когато са толкова забавни и реалистични, то просто няма как да ги подмина. "Big mushy happy lump" е вторият сборник на Sarah Andersen и е просто епичен! Толкова много съм се смяла, на моменти даже със сълзи. Определено не мисля, че мога да ви опиша колко реалистично поставя определени проблеми и кризи. Толкова, че може да се уловите да си казвате - "дааа, това съм точно АЗ"! Препоръчвам с всичките си крайници! Не е за изпускане.


This side of home, Renee Watson - Купете

Последната книга, която прочетох, определено беше черешката на тортата! Отдавна не бях попадала на история и герои, които да заобичам толкова много! Ники и Мая са сестри близначки, които живеят в Портланд, Америка. Кварталът, в който живеят, както и училището, което посещават, са предимно афро-американски. Последните 2-3 години обаче все повече бели хора се местят в квартала, а някои даже започват бизнеси. Мая усеща сякаш културното й наследство започва да се претопява в този нов свят, а тя определено не иска това да се случи. Това е книга за ценността на различните култури и човешки раси. За това колко е важно да пазиш традициите и обичаите си, но в същото време да уважаваш и чуждите. За това, че всички сме равни и никой не е по-равен от друг. Горещо препоръчвам!


Надявам се публикацията да ви е била интересна и някоя от книгите да ви е заинтригувала. Ще се радвам да ми споделите дали ви харесва добавката "За хора, които харесват". Мисля, че така е доста по-ориентиращо за какво става въпрос в дадена книга.

Усмивки и панди,
Криси

Wednesday, 29 March 2017

Филмово ревю: Пасажери


Хей хей :)

От много време ми се искаше да започна да пиша понякога за филми и сериали тук, но някакси имах вътрешната спирачка, че това е място за книги основно, а не за всякакви странични неща. За себе си обаче, определено не го чувствам така! Идеята, с която започнах да водя този блог, беше да ви споделям всякакви неща, свързани с изкуство, които са ме вдъхновили, усмихнали или научили на нещо! Не знам защо се отклоних от първоначалната си цел, може някакъв личен натиск да съм си поставила или очаквания, но за в бъдеще можете да очаквате много по-широкиобхватни публикации. Дано ви допаднат.

А сега по същество!

Откакто гледах трейлъра на този преди година сигурно вече, много исках да го гледам. За съжаление, когато излезна, аз бях в сесия, трябваше много сериозно да уча за изпити и просто нямаше къде да вмъкна ходене и до киното. Дълго съжалявах, че не съм успяла, защото чух фантастични неща за филма в последствие. Снощи обаче, най-после, имах възможността да го изгледам и съвсем честно мога да заявя, че се влюбих. Не, наистина не преувеличавам. Страшно много ми хареса!

Така, сега ще ви споделя нещо, но не ме бийте, моля хаха! Принципно не съм особено голям фен на Дженифър. Има нещо в самото й излъчване, което просто на мен не ми допада, и ми е трудно да я възприемам насериозно като актриса. В този филм обаче успя да разчупи и разпердушини всичките ми предразсъдъци, които имах към нея, че даже и да ме накара мъничко да я харесам. Относно Крис Прат, не помня къде съм го гледала преди, но е голям симпатяга (с много хубаво дупе хехе).

Концепцията на филма - космическа одисея с цел заселване на друга планета - ужасно много ми харесва! Аз си падам доста по такъв тип футуристични сценарии, където човечеството отрязва корените си и тръгва да изследва "голямото неизвестно". Още повече ме впечатли всъщност, че филмът не е поредното епично интергалактическо пътуване, с много битки, обрати, проблеми и така нататък. Напротив! Той е по-скоро пътешествие към дълбините на човешката душа и мозък (знае ли, човек, може и едно и също да се окажат някой ден) и как, аджеба, се справяш като ти троснат новината, че си се събудил 90 години по-рано и най-вероятно ще си умреш на въпросния кораб преди дори да зърнеш в безкрая новия си дом. Говори ми за греда!

Филмът минава донякъде за комерсиален, но въпреки това успява да постави някои малко по-сериозни въпроси, които стават все по-уместни за епохата, в която живеем. Като цяло, обхватът е повече върху вътрешния свят на героите и колективното съзнание на човечеството от гледна точка на докъде трябва да ни стига хоризонтът.

Определено препоръчвам с две ръце, ако си падате по научно-фантастични филми с правилно премерена доза за размисъл. Заслужава си да видите как двама човека правят фантастичен филм. Звучи недостатъчна актьорска бройка може би? Идеалната пък според мен. На този филм му отива.

Усмивки и панди,
Криси

Sunday, 26 March 2017

Книжно Ревю: Adulthood is a myth


Хей хей :)

Иска ми се да напиша нещо много убедително и впечатляващо, което да ви отвее направо и да разберете колко готина е тази книжка с мини комикси, но когато нещо наистина много ми харесва, трудно намирам правилните думички, за да си предам емоциите успешно. Да пробваме обаче!

Adulthood is a myth е сборник с мини комикси, които имат за цел да опишат трудностите на това да си възрастен (или поне да се опитваш да си :D) и комичните ситуации, които съпътстват още по-комичните и трагични опити. Самата авторка все още ежедневно се бори и опитва да свикне с идеята, че чисто по години е вече възрастна, но пък ни най-малко не се чувства така. Говори ми!

Изключително много се изненадах колко пъти видях себе си в ситуациите, които Сара описва, и разбира се, се смях с глас. Ох, а смях ли беше! Толкова се хилих и усмихвах, че направо ме заболяха мускулите около устата. Така знаеш, че една книга е успяла да си свърши добре работата, забавлявайки те и носейки ти много позитивни емоции.


Комиксчетата са изключително кратки, по няколко картинки само, но са толкова уместни и на място! Определено голяма част от повдигнатите въпроси и кризи в тях са неща, които наистина ти се случват, когато започнеш да порастваш и особено, когато заживееш сам за първи път.

Отдавна не бях чела толкова свежа, позитивна и забавна книжка. Именно затова я препоръчвам не просто с две ръце, а и с два крака. Абе с всичко! Ако мислите, че английският език ще ви затрудни, то имам добра новина за вас. Издателство "Емас" съобщиха, че са започнали работа по нея и съвсем скоро ще можем да я видим и на български!



Усмивки и панди,
Криси

Tuesday, 21 March 2017

Книжно ревю: Диаманти в боклука


Хей :)

Ако трябва да бъда напълно честна, сборници с разкази определено не са книгите, към които посягам особено често, защото в по-голямата част от случаите съм оставала много разочарована. Не знам дали в мен е проблемът и просто не съм успяла да видя това, което авторът е искал да покаже с тези разкази, или те просто наистина са си били загуба на време. Дано да е първото.

"Диаманти в боклука" си я купих преди повече от 2 години и съм я препрочитила поне пет пъти досега, защото докосва душата ми изключително дълбоко и ми помага да видя света, който авторът е искал да ми представи. Толкова ми харесват някои от разказите, че дори съм чела част от тях на мои приятели, защото просто ТРЯБВА хората да ги чуят заради посланието, което крият в себе си.

Има нещо изключително очарователно в простотата на разказите. Не бих казала, че блестят с кой знае каква литературна стойност, от гледна точка на литературна критика и анализ, но успяват да постигнат нещо къде-къде по-важно според мен, а именно да докоснат читателя.

Темата на сборника е диамантите, на които можем да попаднем в боклука. Онези онеправдани човешки същества, които тотото на живота е измамило брутално и изневиделица. Онези хора, които много от нас дори са спрели да виждат като хора, а просто като долни отрепки, които не заслужават нищо. А нима не може всеки от нас така да му се завърти съдбата, че да се озове на улицата - бездомен, но не и обезверен. Това е, което ме накара да влюбя безвъзвратно в разказите. Тази великанска вяра, малко в стила на Никола Вапцаров, която макар и дълбоко заглушена, стои на мястото си и напомня за себе си.

Героите в разказите понякога са много ясни, друг път подходът и описанията са малко по-абстрактни, но всеки един носи теглилата на раменете си не като тежест, а като предизвикателство. Като знак, че човекът още го има и ще пребъде. Те не следват сентенцията, ако животът ти даде лимони, направи си лимонада. Те насаждат цяла градина! Толкова е силен човешкият характер. Стига да иска, разбира се. А колко е красив, ах, колко е красив.

Дори и да не сте фенове на разкази, препоръчвам ви да дадете шанс на тези, ако ги намерите по книжарниците. Струват си всяка една сълза, която ще пуснете. Всяка една усмивка. Всяко едно побутване на вярата ви в красотата на човечеството.

Усмивки и панди,
Криси

Monday, 6 March 2017

I Love Spring Book Tag


Хей хей!

Честно казано, вече нямам и капчица търпение да идва пролетта. Чакам с огромен ентусиазъм природата да се завърне към живот, да цъфнат дръвчетата, да грее малко повечко слънце и всички да са някакси с една идея по-позитивни, по-енергични и по-усмихнати!

По случай скорошното идване на пролетта, исках да направя един таг, с който да я приветствам. Искам да тагна ВСИЧКИ! Чакам отгворите ви <3

1. Каква е пролетта, където живееш ти?

Доста по-хубава, отколкото повечето хора очакват. Грее слънце, вали от време на време и се затопля. 

2. Коя книга очакваш с най-голямо нетърпение тази пролет?

Издателство Егмонт би трябвало да издадат "Нивганощ" на Джей Кристоф тази пролет и определно съм доста развълнувана, защото кой не би бил за епично фентъзи? :)


3. Коя корица ти напомня на пролетта?

Хм, това е интересен въпрос. Книжките на Рейнбоу Роуъл всичките са с едни такива ярки, светли цветове и определено носят пролетния разбуждащ се дух!

4. Къде ще четеш през пролетта?

В момента, в който стане достатъчно топло се закотвям на пейка в Ботаническата градина или в парка до университета ми. Обожавам да чета сред природата, носи ми много спокойствие и комфорт. 

5. Намери корица със слънце на нея.

На Джанди Нелсън "Ще ти дам слънцето" е може би най-очеизваждащият пример, но наистина не се сетих за нищо друго. Някой чел ли я е книгата, защото аз още не съм и се чудя дали да я започвам?

6. Какво обичаш да четеш през пролетта?

Мисля, че тогава съм в настроение най-вече за съвременни романи, защото ги намирам леки и приятни. Фентъзито го чувствам повече като за есента или зимата, а романтичните книги за лятото повече като че ли. При вас как е?

7. Намери корица с много цветове по нея

Отново ще е книга, която не съм чела още, но много искам, защото корицата е просто ВЕЛИКОЛЕПНА! Ако някой от вас я е чел, споделете мнение :)
Усмивки и панди,
Криси

Friday, 3 March 2017

5 причини да прочетете "Мечето Падингтън"

Хей хей! 

Мисля, че съм подхванала някаква мечешка вълна - миналия пост беше за Мечо Пух, а този ще е за неговия роднина Падингтън, който по нищо не му отстъпва! Убедена съм, че сте чували за това чудато малко мече, което гордо и уверено носи есенен шлифер, ярко червена шапка и сериозно куфарче. Голяма скица е! Ако пък случайно не сте се срещали досега, благородно ви завиждам, че тепърва ще се запознавате.

Без повече приказки обаче, нека да започваме по същество!

Причина 1:

Майкъл Бонд получава вдъхновение да създаде и напише историите за Падингтън след като една Бъдни вечер през 1956 купува от детски магазин едно изоставено плюшено мече, което изглежда никой не е искал да купи за подарък на децата си. Поне на мен, това ми звучи толкова сладко и миличко! Почти сякаш е дал дом и любов на едно малко сираче, разказвайки историята му на толкова много деца и възрастни, които от своя страна го даряват пък с още повече любов!

п.п. А чудили ли сте защо точно Падингтън? Майкъл избира името просто защото по това време живее с жена си много близо до Лондонската гара "Падингтън".

Причина 2:

Така, напълно разбирам, че на много от вас това може да се стори странно, че дори и абсурдно, но замислете се колко сладко е всъщност! Любимата храна на нашия пухкав приятел е мармалад и почти винаги може да бъде хванат да носи мармаладени сандвичи под шапката си. Все пак, както казва той, никога не знае човек къде ще попадне и какво ще му се случи. Трябва да си винаги подготвен!


Причина 3: 

Ако харесвате Мечо Пух, то определено ще харесате и Падингтън. Даже смея да твърдя, че ще се влюбите повече в него, защото е такова прекрасно, сладко, услужливо и мило мече. Находчивостта и детското му любопитство са толкова чисти и завладяващи, че няма как да не ви зарази докато четете! Гарантирам ви, че почти през цялото време ще сте с усмивка на лицето.

Причина 4:

Тук искам да си позволя да вникна малко по-надълбоко в самата история и нейния замисъл, защото смятам, че е изключително релевантно за нашето съвремие. Говоря именно за темата за емиграцията и чужденците. Идвайки от далечно Перу и бивайки, ами, мечка (!), Падингтън съвсем леко и внимателно, почти без да забележим, ни учи, че няма значение откъде идваш, каква е кожата ти или националността ти. Стига да носиш усмивка и да имаш добро сърце, то тогава си добре дошъл навсякъде. Нима приемствеността не е важна за всички ни?

Причина 5:

Като за финал, искам да ви споделя, че това не е просто книжка за едно мече. Падингтън преживява толкова много приключение, сблъсква се с толкова много перипетии и изпада в такива комични ситуации, че съм се смяла със сълзи! Ако си търсите нещо да ви разведри и усмихне, то дайте шанс на този сладур!


Тук може да си свалите първата книга от поредицата, за да пробвате дали ще ви хареса!

Усмивки и панди,
Криси

Wednesday, 1 March 2017

"Най-доброто мече в цял свят"


- Кой ден сме? - Попита Пух..
- Сега е ДНЕС!! - Отговори Прасчо!
- Любимият ми ден!!! - Каза Пух...

Хей хей,
Помните ли онова пухкаво малко мече, което все някак успява да лепне усмивка на лицето ви? Израснахте ли с лудичкия Тигър, плахия Прасчо, мъдрия Бухал, вманиачения Зайо, сладичкия Ру и мъдрия, макар и не съвсем разбиращ го, Пух? Аз си спомням и до ден днешен как ходих на гости на баба и четях едно много старо копие на приключенията на Мечо Пух, сигурно притежание на моята майка и леля, когато те са били малки. Тогава обожавах да се завръщам в гората и, честно казано, леко завиждах на Кристофър Робин и исках да съм като него хаха. 
Едва по-късно, когато вече пораснала се завърнах към историите, успях да ги оценя за това, което всъщност са те, а именно мънички дози мъдрост и позитивност, заключени между редовете. Ах, размишленията на Пух са просто безценни. А като се замислиш, че А.А.Милн просто е искал да измисли приказки за преди лягане за сина си. Чудесна работа е свършил, как мислите? 
Защо сме се събрали тук всъщност? За да празнуваме, разбира се! Този сборник с 4 разказа, по един за всеки сезон, е издаден по случай 90 рожден ден на нашето любимо мече. Цели 90! Само колко мъдрост трябва да е това! 
Историите са страшно сладурски и са точно в стила на Милн, независимо от факта, че всяка от тях е написана от различен човек. Всички са се справили повече от великолепно. На моменти даже не можех да позная, че не е самият автор. 
Срещаме се с всички герои отново, че даже има и гости. Докато четях, имах усещането, че се срещам със стари приятели и имаме много да наваксваме. Чувствах се вкъщи. 
Илюстрациите са толкова красиви, че от време на време си разлиствам книгата само за да им се порадвам отново. 
Глупаво мое мече, много ти благодаря за това, че те има и ми носиш толкова душевен комфорт и усмивки! С две ръце ви препоръчвам новата книжка по случай рождения му ден, както и оригиналните истории, ако случайно не сте ги чели! 
Усмивки и панди,
Криси
п.п. може да си поръчате книгата от тук 

Sunday, 12 February 2017

Day & Night Book Tag


Хей хей!

Модата на този таг отдавна мина май, но като го видях при Мери някакси се заредих с много ентусиазъм и вдъхновение да го направя!

D: Кога четеш повече, през деня или през нощта?

Принципно гледам да чета през деня, защото в повечето случаи съм толкова изморена вечер, че дори и да чета малко преди лягане, то на сутринта нищо не си спомням :D Случвало ли ви се е на вас това или само моята памет куца нещо?

A: Има ли книги, които са променили начина ви на виждане?

Всяка книга успява по някакъв начин да промени начина, по който гледам на света. Има някои обаче, които остават такъв силен отпечатък, че понякога се чудя дали направо не са ме жигосали. Много скорошна такава е "Аз още броя дните" на Георги Бърдаров. Толкова силна книга отдавна не бях чела!

Y: Young Adult – да или не?

Определено да. Много ми харесва колко са леки и неангажиращи. Пък и аз съм на едва 23, не съм толкова далече от тази аудитория :D 

A: Има ли герои, които смяташ, че е възможно да са истински?

Съмнително често ми се е случвало докато чета книга да си казвам - "този герой е точно като този мой приятел". Понякога приликата в поведение и характер е била потресаваща!

N: Даваш ли книгите си на заем?

С огромно желание и любов си давам книгите. Смятам, че хубавите книги трябват да бъдат споделяни, с колкото се може повече хора, за да могат самите книги да са още по-обичани, а посланията им достъпни!

D: Миришеш ли книгите си?

Хахах, почти като наркоманче съм като стане въпрос за миризма на книги. Не ме е срам пък!

N: Не всеки харесва книгите, това добре ли е или не?

Абсолютно всеки има право на избор по какъв начин иска да се запознава с творчеството на други хора. Някои четем, други предпочитат киното повече. Аз, например, никак не съм ценител на картини и не ми е приятно да ходя в галерии. За други хора, книгите и книжарниците може да не им доставят толкова удоволствие. Свят голям, хора разни и няма правилно или грешно.

I: Държа книгите ми винаги да изглеждат добре, или пък не. Ти от кой тип си?

С риск да се хванете за главата, аз обичам да обичам книгите си. Тоест, аз пиша в тях, подчертавам, прегъвам страници. След четене от мен, книгите ми изглеждат използвани и дълбоко обичани. Не ме бийте :D 

G: Господи, имам прекалено много книги! Вярно или грешно?

Поне за мен такова понятие като много книги не съществува! Винаги може още!

H: Някога случвало ли ти се е да си съсипеш книгата, ако да как?

За мен съсипана книга означава книга, която вече въобще не може да се чете - с липсващи страници, например. Малката ми сестра преди време вече в един творчески период и смяташе, че да късаме страниците на книгите е изкуство, но не успя да се развихри много :D 

T: Предпочиташ ли да четеш на тишина?

Нямам абсолютно никакви предпочитания. Ако историята е достатъчно интересна и вглъбяваща, нищо не може да ме спре да прелиствам жадно страниците. Освен храна ... :D

Беше ми АДСКИ забавно да отговарям на въпросите. Точно като едно време, когато лексиконите бяха модерни. Боже, остарявам нещо .. 

Ако някой случайно не е направил този таг, давайте смело!

Усмивки и панди,
Криси

Wednesday, 8 February 2017

The Secret Life of a Book Blogger Tag


Хей хей :)

Забравихте ли ме вече?

Няма да се изненадам, ако сте, честно казано. От почти един месец блогчето ми хваща виртуален прах (ако това изобщо работи така хаха ), но ми се иска най-после да се отърва от тази липса на вдъхновение и да започна редовничко да пиша тук! Имам така смелата ( и ще видим дали реалистична ) идея да публикувам всяка сряда и неделя.

Видях този готин таг от Теми и тъй като много обичам такива тагове, които са малко като лексикони, нямаше как да устоя!

1. От колко време си блогър?

Аз всъщност съм бебенце още в блог пространството, започнах едва ноември 2016. Принципно имам канал в YouTube - Kristina Z - но някакси ми щукна идеята, че искам и блог, защото имам идеи за постове, които просто не изглеждат толкова добре на видео, както написани.

2. Кога мислиш, че ще спреш да публикуваш постове?

Силно се надявам тази моя страст само да се развива все повече и повече, но предполагам, че ако изпадна в някаква дупка на пълна демотивация и липса на вдъхновение, навярно ще спра.

3. Какво е най-доброто нещо в това да пишеш в блога?

Знам, че ще звуча много по-интелигентно и изискано, ако кажа, че най-доброто нещо е споделянето на искрено мнение бля бля, но за мен всъщност приятелствата, които се завързват покрай общите ни интереси са най-хубавото нещо! Има толкова много прекрасни четящи дракончета!

4. Кое е най-лошото? Какво правиш, за да го поправиш?

Не мисля, че като цяло има нещо, което разглеждам като лошо. По-скоро разглеждам нещата като предизвикателства. Bring them on!

5. Колко дълго ти отнема да намериш снимки, които ти харесват?

За тази година си обещах, че ще се старая снимките в блога ми да са в повечето случаи лично мои, които аз съм правила. Не съм ви споделяла, но аз ОБОЖАВАМ да снимам, и самият процес на улавянето на правилния момент, ъгъл, светлина, експозиция са ми много приятни и любими. Отнемащи време обаче хаха.

6. Кой е твоят book crush?

Ох, сега сигурно ще се отречете от мен, но аз никога не съм си падала по някого от книга. Не знам, някакси  ми е адски трудно да си материализирам даден персонаж дотам, че евентуално да си падна по него.

7. Кой автор би желал да бъде в блога ти?

КРАЛЯ! Стивънчо. Мистър Кинг. Мистър Аз-Имам-Най-Болния–Мозък. Мистър Хорър. Да, май прекалих малко с имената, ама хванахте идеята хаха. Той не ми е от най-любимите ми автори, но ми е един от най-любопитните. Чисто научно даже ми е кеф да чуя какво се мъти в главата му.

8. Какво носиш докато си пишеш поста?

Точно в момента ( 23.41 британско време) си лежа в леглото по пижама и вместо да уча за двама ми теста утре по молекулярна биология и фармакология, седя и пиша пост за тайния си живот.

9. Колко време ти отнема, за да се приготвиш?

Не се приготвям ритуално по никакъв специален начин, но ми се иска тази година да си направя график, който да спазвам. Обичам и ми е по-спокойно, когато съм организирала и планирала всичко. Някакси ми носи душевен комфорт.

10. Какво мислиш за book-blogger-ската общност?

Радвам се, че хората все повече четат и искат да говорят за книги. Носи ми такова щастие особено като виждам, че и много млади хора/тийнейджъри посягат с любов към книгите!

11. Какво мислиш, че човек трябва да прави, за да има успешен блог? 

Да бъде себе си най-вече. Винаги се забелязва колко чувство си вложил в даден пост.

Надявам се да ви беше интересно да ме опознаете малко повече.

Усмивки и панди,
Криси



Wednesday, 11 January 2017

The Book Community Tag

Хеееееей!

Честита нова 2017, прекрасни книжни дракони! Пожелавам ви тонове приключения из различни светове и безброй позитивни емоции! Надявам се, че сте си прекарали добре празничните дни и сте заредени с хъс и ентусиазъм да посрещнете новата година.

Днес съм с вас, за да ви представя един страхотен таг, който прекрасните Марто и Айше са съчинили заедно. Нямам търпение вече, така че хайде да започваме! :)

1. Герои от две различни книги, които биха били страхотна двойка:
Това е супер як въпрос! Хммм, нека помисля. Шази от "Гневът и зората" и Виктор Крум от "Хари Потър" ми се струва, че ще бъдат интересна двойка. 

2. Вземи броя букви от името си и напиши книгата, която отговаря на техния брой върху рафта. Прочел ли си тази книга? Ако да, какво мислиш за нея?
Казвам се Кристина, значи 8. "Вестители" на Цветелина Владимирова, която все още не съм прочела, но ми е в списъка за тази година!

3. Три любими поредици. Защо ги харесваш? Защо ги препоръчваш?
"Хари Потър", защото е класика! Няма нужда от друга причина.
"Игрите на глада", защото е изключително реалистична антиутопия и пълна с екшън!
"Поредица от злополучни събития", защото е толкова странна и тъмна, че няма как да не се хареса! Пък и не е типичната детска книжка с щастлив край, дъги и еднорози!

4. Най-добрата книга, която прочете през изминалата година
"Кутия за птици" на Джош Малерман! Тази книга толкова ме грабна, че все още мисля за нея от време на време. ПРОЧЕТЕТЕ ЯЯЯЯ! 

5. Автор, чиято нова книга би купил без дори да си чел резюмето
За мен това е Брайън Селзник, който е авторът на "Изобретението на Хюго". Брайън не просто пише магически, но и рисува умопомрачително! Книгите му са винаги съчетание от много рисунки и текст и са радост за душата!

6. Любимо място за четене
Ако трябва да съм честна, на тревата. Обожавам да съм сред природата, ако може и някъде на тихичко в планината, още по-хубаво :)

7. Любима книжна сцена
Коледа в Хогуъртс <3 

8. Любим книжен блогър
Аз съм все още новак в блог средата и постоянно забравям редовно да преглеждам за нови постове, но харесвам всички ни, които сме в групата във фейсбук - Всички български буук блогъри.

9. Любим книжен влогър
От българските обожавам да гледам Алекс и Райс, Плами и Стефи, а от англоговорящите харесвам Саша от abookutopia и Britt от Basically Britt. 

10. Любим книжен профил в инстаграм
Ооо това е прекалено трудно! Има ужасно талантливи хора, чиито снимки бих си принтирала и закачила някъде! Алекс , Марто , Айше и Irein

Надявам се да ви е било интересно! Всеки е повече от добре дошъл да направи тага.

Усмивки и панди,
Криси